29 jul 2012, 15:56

Миг 

  Poesía
741 0 10


Звездна тишина…
В края ù,
там,
в далечината,
където едва-едва
морето сънливо се поклаща,
от небесните ресници
утринна усмивка се процежда,
първи слънчев лъч
по вълните
плахи пламъчета пали,
а те
в очите ти се отразяват
и ги правят още по-красиви.

 

Не се стърпявам –
очите ти дарявам
със целувка.
 
 
 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??