Jul 29, 2012, 3:56 PM

Миг 

  Poetry
742 0 10


Звездна тишина…
В края ù,
там,
в далечината,
където едва-едва
морето сънливо се поклаща,
от небесните ресници
утринна усмивка се процежда,
първи слънчев лъч
по вълните
плахи пламъчета пали,
а те
в очите ти се отразяват
и ги правят още по-красиви.

 

Не се стърпявам –
очите ти дарявам
със целувка.
 
 
 

 

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??