29 июл. 2012 г., 15:56

Миг 

  Поэзия
740 0 10


Звездна тишина…
В края ù,
там,
в далечината,
където едва-едва
морето сънливо се поклаща,
от небесните ресници
утринна усмивка се процежда,
първи слънчев лъч
по вълните
плахи пламъчета пали,
а те
в очите ти се отразяват
и ги правят още по-красиви.

 

Не се стърпявам –
очите ти дарявам
със целувка.
 
 
 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??