29 jul 2009, 11:36

Миг преди смъртта

  Poesía » Otra
611 0 3

Звук - страшна песен.

Глас човешки - бесен.

Трон - поклаща се глава.

Тихо пее песен.

Там своя песен

и чака нова съдба

 

Свят се върти и звучи

някак странно в тази нощ.

Страх, потна длан, очакване -

черна сянка на нощта,

живот, прелистен в миг.

 

Път - изминат вече.

Поглед - впит в безкрая.

Нощ - спомени събра.

Как да кажеш "сбогом",

без да се надяваш?

Всичко е една игра.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...