Звук - страшна песен.
Глас човешки - бесен.
Трон - поклаща се глава.
Тихо пее песен.
Там своя песен
и чака нова съдба
Свят се върти и звучи
някак странно в тази нощ.
Страх, потна длан, очакване -
черна сянка на нощта,
живот, прелистен в миг.
Път - изминат вече.
Поглед - впит в безкрая.
Нощ - спомени събра.
Как да кажеш "сбогом",
без да се надяваш?
Всичко е една игра.
© Александър Кръстев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
