aap (Ангел)
23 1.1K

28 nov 2015, 22:37

Мигът

Poesía

426 0 1

Мигът, във който всичко ти се струва, че ще рухне в пропастта...

Тогава съдбата ти предлага

избавление за твоята душа.

Тя вижда твойте сълзи горчиви,

усеща мъката на твоето сърце.

И ето протяга тя към теб, любящото

си сърце...

Затуй прекланям се пред силата,

да, пред силата, която успява да опази любовта.

Любов тъй нежна и чаровна,

силна даряваща на всички

добрина.

Любов ,любов тъй нежна и омайно

сладка ... Дай на всичките, които

жадуват за това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0