aap (Ангел)
23 1.1K

Nov 28, 2015, 10:37 PM

Мигът

Poetry

425 0 1

Мигът, във който всичко ти се струва, че ще рухне в пропастта...

Тогава съдбата ти предлага

избавление за твоята душа.

Тя вижда твойте сълзи горчиви,

усеща мъката на твоето сърце.

И ето протяга тя към теб, любящото

си сърце...

Затуй прекланям се пред силата,

да, пред силата, която успява да опази любовта.

Любов тъй нежна и чаровна,

силна даряваща на всички

добрина.

Любов ,любов тъй нежна и омайно

сладка ... Дай на всичките, които

жадуват за това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0