М И Г Ъ Т

                                             Връщам се отново 

                                             в живота си - преди.

                                             Ледът е арестувал

                                              и спомена дори.

                                              Канали заледени

                                              са улиците - спят.

                                              Но магьосник ловък

                                              и майстор-акробат 

                                              пак идва оня миг,

                                              със своя малък свят.

                                               Завехналата рана

                                               все още ме боли.

                                               Не я доизлекувах

                                                и вляво ми тежи.

                                                Студът е вече болка.

                                                Снегът пък - радостта.

                                                Мигът - играчът хитър,

                                                 е паж на вечността.

                                                 Любовта си с него

                                                 превърнеш ли в съдба,

                                                 ще разбереш на дните -

                                                      потайната игра.

                                                         Wali (Виолета Томова)