Jan 21, 2012, 4:55 AM

Мигът

  Poetry » Other
564 0 2

 

 

 

                                                   М И Г Ъ Т

 

 

                                             Връщам се отново 

                                             в живота си - преди.

                                             Ледът е арестувал

                                              и спомена дори.

                                              Канали заледени

                                              са улиците - спят.

                                              Но магьосник ловък

                                              и майстор-акробат 

                                              пак идва оня миг,

                                              със своя малък свят.

                                               Завехналата рана

                                               все още ме боли.

                                               Не я доизлекувах

                                                и вляво ми тежи.

                                                Студът е вече болка.

                                                Снегът пък - радостта.

                                                Мигът - играчът хитър,

                                                 е паж на вечността.

                                                 Любовта си с него

                                                 превърнеш ли в съдба,

                                                 ще разбереш на дните -

                                                      потайната игра.

 

                                                         Wali (Виолета Томова)

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Завехналата рана

    все още ме боли.

    Не я доизлекувах

    и вляво ми тежи.
    Харесах! Хубава мелодия!
  • Дали? Добър вечер, Вили!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....