Jan 21, 2012, 4:55 AM

Мигът

  Poetry » Other
565 0 2

 

 

 

                                                   М И Г Ъ Т

 

 

                                             Връщам се отново 

                                             в живота си - преди.

                                             Ледът е арестувал

                                              и спомена дори.

                                              Канали заледени

                                              са улиците - спят.

                                              Но магьосник ловък

                                              и майстор-акробат 

                                              пак идва оня миг,

                                              със своя малък свят.

                                               Завехналата рана

                                               все още ме боли.

                                               Не я доизлекувах

                                                и вляво ми тежи.

                                                Студът е вече болка.

                                                Снегът пък - радостта.

                                                Мигът - играчът хитър,

                                                 е паж на вечността.

                                                 Любовта си с него

                                                 превърнеш ли в съдба,

                                                 ще разбереш на дните -

                                                      потайната игра.

 

                                                         Wali (Виолета Томова)

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Завехналата рана

    все още ме боли.

    Не я доизлекувах

    и вляво ми тежи.
    Харесах! Хубава мелодия!
  • Дали? Добър вечер, Вили!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...