МИНОРНО
ОТ СЪЛЗИТЕ МИ ЛУМВАТ ПОЖАРИ,
ОТ ТЪГАТА МИ ПЛАМВА ВУЛКАН.
СМЕХЪТ МИ ГО ЛАВА ПОПАРИ.
ПИЯ ЖИВОТ И СЕ ЧУВСТВАМ ПИЯН!
СЪРЦЕТО МИ ОТМЕРВА ТЪМНИНАТА,
ЧАСОВНИКЪТ ОТПУСНАТО МЪЛЧИ,
ЗАХЛАСНАТО ВЪРТИ СИ СЕ ЗЕМЯТА,
А В МЪКАТА ОТНОВО СМЕ САМИ!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
