27.04.2007 г., 21:28

МИНОРНО

1.1K 0 7
 

МИНОРНО


ОТ СЪЛЗИТЕ МИ ЛУМВАТ ПОЖАРИ,

ОТ ТЪГАТА МИ ПЛАМВА ВУЛКАН.

СМЕХЪТ МИ ГО ЛАВА ПОПАРИ.

ПИЯ ЖИВОТ И СЕ ЧУВСТВАМ ПИЯН!


СЪРЦЕТО МИ ОТМЕРВА ТЪМНИНАТА,

ЧАСОВНИКЪТ ОТПУСНАТО МЪЛЧИ,

ЗАХЛАСНАТО ВЪРТИ СИ СЕ  ЗЕМЯТА,

А В МЪКАТА ОТНОВО СМЕ САМИ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...