МИНОРНО
ОТ СЪЛЗИТЕ МИ ЛУМВАТ ПОЖАРИ,
ОТ ТЪГАТА МИ ПЛАМВА ВУЛКАН.
СМЕХЪТ МИ ГО ЛАВА ПОПАРИ.
ПИЯ ЖИВОТ И СЕ ЧУВСТВАМ ПИЯН!
СЪРЦЕТО МИ ОТМЕРВА ТЪМНИНАТА,
ЧАСОВНИКЪТ ОТПУСНАТО МЪЛЧИ,
ЗАХЛАСНАТО ВЪРТИ СИ СЕ ЗЕМЯТА,
А В МЪКАТА ОТНОВО СМЕ САМИ!
© Мери Всички права запазени