МИНОРНО
ОТ СЪЛЗИТЕ МИ ЛУМВАТ ПОЖАРИ,
ОТ ТЪГАТА МИ ПЛАМВА ВУЛКАН.
СМЕХЪТ МИ ГО ЛАВА ПОПАРИ.
ПИЯ ЖИВОТ И СЕ ЧУВСТВАМ ПИЯН!
СЪРЦЕТО МИ ОТМЕРВА ТЪМНИНАТА,
ЧАСОВНИКЪТ ОТПУСНАТО МЪЛЧИ,
ЗАХЛАСНАТО ВЪРТИ СИ СЕ ЗЕМЯТА,
А В МЪКАТА ОТНОВО СМЕ САМИ!
© Мери All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
