Мисли

18.07.2021 г., 13:33 ч.

Поезия » Свободен стих

332 0 0

Седяхме там, двамата
До брега на нищото
И гледахме звездите с невиждащи очи - остарели от времето, което ни заобикаляше.
Ръцете на нощта прегръщаха телата ни - отслабнали от мъките, които ни изяждаха.
Щурци запяха тъжната си песен подканени от жълтата луна, огряваща морето на забравата.
Вълни от мисли се разбиваха в брега на самотата, който ни поглъщаше.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Мисли

Свързани произведения

Коментари

Предложения