Мисли

Jul 18, 2021, 1:33 PM

Poetry » Free verse

400 0 0

Седяхме там, двамата
До брега на нищото
И гледахме звездите с невиждащи очи - остарели от времето, което ни заобикаляше.
Ръцете на нощта прегръщаха телата ни - отслабнали от мъките, които ни изяждаха.
Щурци запяха тъжната си песен подканени от жълтата луна, огряваща морето на забравата.
Вълни от мисли се разбиваха в брега на самотата, който ни поглъщаше.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Мисли

Свързани произведения

Comments

Random works