24 jul 2008, 17:18

Мисъл (фрагменти)

966 0 5
Главата ми - таван.
Горе на тавана - шум.
Трупове трополят.
Труповете на мислите.
Новите влачат старите
надолу по стълбите.
Кървава диря.
Паметта спуска алена нишка.
Надолу.
По стълбите.

 *  *  *

Сгъвам хартия на две -
две половини смачкана празнота.
А на нея ненаписана
чака цялата вселена,
в устата неизречена
дреме тайната на цялата вселена...
и след миг - изчезва.
 
*  *  *

В миг потъва острие.
Миг на тънка болка -
сетне тишина.
Блясъкът на острието
вече е в червено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Серафим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А на мен много ми хареса!СИЛНО!
  • Приятелю, животът не е острие... в червено. А момичета, стъпала напред и нагоре,прошепнати тайни желания. Сбъдване... Прошка за онези, които не те разбират. Бъди мъдрец, въпреки младите си години. Огледай се! Виж красотата!!! Тя те наблюдава и чака да и обърнеш внимание. Остриетата са за лудите, а не за интелигентни готини мъже, като теб. Всеки ден, всеки миг е неповторим. Осъзнай го! Не го пропускай! Мисли позитивно! Остави черните мисли за депресарите. Това, че си различен не означава, че трябва да виждаш нощ...
  • ех...Серафим...защо така болезнено...
    толкова различен...няма я онази ретро нежност...
  • Интересно!!!
    Поздравления!!!
  • Човек може да направи доста богати асоциации докато чете произведението ти.Задълбочено, силно и издаващо болка.Дано спре.И на мен ми се плаче...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...