24 июл. 2008 г., 17:18

Мисъл (фрагменти)

Поэзия » Белые стихи

963 0 5

Главата ми - таван.
Горе на тавана - шум.
Трупове трополят.
Труповете на мислите.
Новите влачат старите
надолу по стълбите.
Кървава диря.
Паметта спуска алена нишка.
Надолу.
По стълбите.

* * *

Сгъвам хартия на две -
две половини смачкана празнота.
А на нея ненаписана
чака цялата вселена,
в устата неизречена
дреме тайната на цялата вселена...
и след миг - изчезва.

* * *

В миг потъва острие.
Миг на тънка болка -
сетне тишина.
Блясъкът на острието
вече е в червено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

враната (Маргарита Василева)

А на мен много ми хареса!СИЛНО!

2008-07-31T01:22:20+03:00
ria (Гергана Иванова)

Приятелю, животът не е острие... в червено. А момичета, стъпала напред и нагоре,прошепнати тайни желания. Сбъдване... Прошка за онези, които не те разбират. Бъди мъдрец, въпреки младите си години. Огледай се! Виж красотата!!! Тя те наблюдава и чака да и обърнеш внимание. Остриетата са за лудите, а не за интелигентни готини мъже, като теб. Всеки ден, всеки миг е неповторим. Осъзнай го! Не го пропускай! Мисли позитивно! Остави черните мисли за депресарите. Това, че си различен не означава, че трябва да виждаш нощ...

2008-07-24T20:35:13+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

ех...Серафим...защо така болезнено...
толкова различен...няма я онази ретро нежност...

2008-07-24T20:18:03+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Интересно!!!
Поздравления!!!

2008-07-24T18:51:29+03:00
Сърпухи (Боряна )

Човек може да направи доста богати асоциации докато чете произведението ти.Задълбочено, силно и издаващо болка.Дано спре.И на мен ми се плаче...

2008-07-24T18:18:23+03:00