Jul 24, 2008, 5:18 PM

Мисъл (фрагменти)

960 0 5
Главата ми - таван.
Горе на тавана - шум.
Трупове трополят.
Труповете на мислите.
Новите влачат старите
надолу по стълбите.
Кървава диря.
Паметта спуска алена нишка.
Надолу.
По стълбите.

 *  *  *

Сгъвам хартия на две -
две половини смачкана празнота.
А на нея ненаписана
чака цялата вселена,
в устата неизречена
дреме тайната на цялата вселена...
и след миг - изчезва.
 
*  *  *

В миг потъва острие.
Миг на тънка болка -
сетне тишина.
Блясъкът на острието
вече е в червено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим All rights reserved.

Comments

Comments

  • А на мен много ми хареса!СИЛНО!
  • Приятелю, животът не е острие... в червено. А момичета, стъпала напред и нагоре,прошепнати тайни желания. Сбъдване... Прошка за онези, които не те разбират. Бъди мъдрец, въпреки младите си години. Огледай се! Виж красотата!!! Тя те наблюдава и чака да и обърнеш внимание. Остриетата са за лудите, а не за интелигентни готини мъже, като теб. Всеки ден, всеки миг е неповторим. Осъзнай го! Не го пропускай! Мисли позитивно! Остави черните мисли за депресарите. Това, че си различен не означава, че трябва да виждаш нощ...
  • ех...Серафим...защо така болезнено...
    толкова различен...няма я онази ретро нежност...
  • Интересно!!!
    Поздравления!!!
  • Човек може да направи доста богати асоциации докато чете произведението ти.Задълбочено, силно и издаващо болка.Дано спре.И на мен ми се плаче...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...