Вангел (Серафим)
69 50
24.07.2008 г., 17:18 ч.

Мисъл (фрагменти) 

  Поезия » Бели стихове
649 0 5
Главата ми - таван.
Горе на тавана - шум.
Трупове трополят.
Труповете на мислите.
Новите влачат старите
надолу по стълбите.
Кървава диря.
Паметта спуска алена нишка.
Надолу.
По стълбите.

 *  *  *

Сгъвам хартия на две -
две половини смачкана празнота.
А на нея ненаписана
чака цялата вселена,
в устата неизречена
дреме тайната на цялата вселена...
и след миг - изчезва.
 
*  *  *

В миг потъва острие.
Миг на тънка болка -
сетне тишина.
Блясъкът на острието
вече е в червено.

© Серафим Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А на мен много ми хареса!СИЛНО!
  • Приятелю, животът не е острие... в червено. А момичета, стъпала напред и нагоре,прошепнати тайни желания. Сбъдване... Прошка за онези, които не те разбират. Бъди мъдрец, въпреки младите си години. Огледай се! Виж красотата!!! Тя те наблюдава и чака да и обърнеш внимание. Остриетата са за лудите, а не за интелигентни готини мъже, като теб. Всеки ден, всеки миг е неповторим. Осъзнай го! Не го пропускай! Мисли позитивно! Остави черните мисли за депресарите. Това, че си различен не означава, че трябва да виждаш нощ...
  • ех...Серафим...защо така болезнено...
    толкова различен...няма я онази ретро нежност...
  • Интересно!!!
    Поздравления!!!
  • Човек може да направи доста богати асоциации докато чете произведението ти.Задълбочено, силно и издаващо болка.Дано спре.И на мен ми се плаче...

Предложения
: ??:??