Мизансцена

Poesía

916 2 3

Мизансцена

В театър на абсурдите, се вкарах.

Сама. Усмихната, но песимист.

И ролята, наивна, си подкарах.

Но без амбиция. Останах си статист.

Останах си отзад. Във мизансцена.

Като невярващ в божествата, атеист.

Защото, за да си отпред, на авансцена,

е нужно да си прероден артист.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Bezzhichen (Безжичен)

"прероден" или може би "роден" артист. Ако си роден, си винаги на авансцена. Но... там са и интермедиите на живота.. Много хубаво. Харесва ми когато има подтекст. Както е тук...

2018-06-12T23:23:19+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Дани!

2018-06-12T21:28:19+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Не мила. За да си на аванс сцената е нужно да изгаряш от вътре и да пренасяш този огън върху другите. Този огън не ти дава мира ни денем, ни нощем. Той не те тормози. Без него не си жив. Поздрав за темата и за хубавата творба.

2018-06-12T07:14:07+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0