Мизансцена

Поэзия

921 2 3

Мизансцена

В театър на абсурдите, се вкарах.

Сама. Усмихната, но песимист.

И ролята, наивна, си подкарах.

Но без амбиция. Останах си статист.

Останах си отзад. Във мизансцена.

Като невярващ в божествата, атеист.

Защото, за да си отпред, на авансцена,

е нужно да си прероден артист.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Bezzhichen (Безжичен)

"прероден" или може би "роден" артист. Ако си роден, си винаги на авансцена. Но... там са и интермедиите на живота.. Много хубаво. Харесва ми когато има подтекст. Както е тук...

2018-06-12T23:23:19+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Дани!

2018-06-12T21:28:19+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Не мила. За да си на аванс сцената е нужно да изгаряш от вътре и да пренасяш този огън върху другите. Този огън не ти дава мира ни денем, ни нощем. Той не те тормози. Без него не си жив. Поздрав за темата и за хубавата творба.

2018-06-12T07:14:07+03:00