Мизансцена

Jun 12, 2018, 1:17 AM

Poetry

449 2 4

Мизансцена

В театър на абсурдите, се вкарах.

Сама. Усмихната, но песимист.

И ролята, наивна, си подкарах.

Но без амбиция. Останах си статист.

Останах си отзад. Във мизансцена.

Като невярващ в божествата, атеист.

Защото, за да си отпред, на авансцена,

е нужно да си прероден артист.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Bezzhichen (Безжичен)

2018-06-12T23:23:19+03:00

"прероден" или може би "роден" артист. Ако си роден, си винаги на авансцена. Но... там са и интермедиите на живота.. Много хубаво. Харесва ми когато има подтекст. Както е тук...
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-06-12T21:28:19+03:00

Дани!
vladetoned (Владислав Недялков)

2018-06-12T09:02:14+03:00

Много ми хареса, Мари-Елен! Поздравления от мен!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-06-12T07:14:07+03:00

Не мила. За да си на аванс сцената е нужно да изгаряш от вътре и да пренасяш този огън върху другите. Този огън не ти дава мира ни денем, ни нощем. Той не те тормози. Без него не си жив. Поздрав за темата и за хубавата творба.