Мизансцена
В театър на абсурдите, се вкарах.
Сама. Усмихната, но песимист.
И ролята, наивна, си подкарах.
Но без амбиция. Останах си статист.
Останах си отзад. Във мизансцена.
Като невярващ в божествата, атеист.
Защото, за да си отпред, на авансцена,
е нужно да си прероден артист.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.