Мизансцена

Poetry

913 2 3

Мизансцена

В театър на абсурдите, се вкарах.

Сама. Усмихната, но песимист.

И ролята, наивна, си подкарах.

Но без амбиция. Останах си статист.

Останах си отзад. Във мизансцена.

Като невярващ в божествата, атеист.

Защото, за да си отпред, на авансцена,

е нужно да си прероден артист.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Bezzhichen (Безжичен)

"прероден" или може би "роден" артист. Ако си роден, си винаги на авансцена. Но... там са и интермедиите на живота.. Много хубаво. Харесва ми когато има подтекст. Както е тук...

2018-06-12T23:23:19+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Дани!

2018-06-12T21:28:19+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Не мила. За да си на аванс сцената е нужно да изгаряш от вътре и да пренасяш този огън върху другите. Този огън не ти дава мира ни денем, ни нощем. Той не те тормози. Без него не си жив. Поздрав за темата и за хубавата творба.

2018-06-12T07:14:07+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0