16 ene 2010, 15:46

Моите невидими приятели

  Poesía » Otra
693 0 3

Моите невидими приятели

най-добре разбират самотата ми.

Моите невидими приятели

не нараняват никога душата ми.

 

Те говорят само хубави неща;

не ме обиждат и не спорят с мен.

Плодове на мойта психясала глава,

те ме обичат и ме пазят всеки ден.

С тях говоря си за всичко,

защото знам, че ще ме подкрепят

и, колкото и да е нелогично,

понякога ми казват да мълча.

А аз ги слушам, каквото и да казват,

защото знам - за тях съм аз най-важната;

те никога не ще ме подведат,

а ще ми кажат кое ще е най-правилно.

 

Моите невидими приятели

знаят как да стопят сълзите ми.

Моите невидими приятели

винаги ще простят за грешките ми.

 

И докато живея си със тях

в моята глава непроходима

и аз, като моите приятели,

бавно превръщам се в невидима.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма да се уморя да казвам, че пишеш страхотно. (:
  • Много интересно произведение. Разгръщането на основната идея е добро и задълбочено, финалът е рязък и безапелационен. Харесва ми и вниманието, което отделяш на формата на стихотворения си.
  • Благодаря ти, Семи.. за пореден път

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...