Моите невидими приятели
Моите невидими приятели
най-добре разбират самотата ми.
Моите невидими приятели
не нараняват никога душата ми.
Те говорят само хубави неща;
не ме обиждат и не спорят с мен.
Плодове на мойта психясала глава,
те ме обичат и ме пазят всеки ден.
С тях говоря си за всичко,
защото знам, че ще ме подкрепят
и, колкото и да е нелогично,
понякога ми казват да мълча.
А аз ги слушам, каквото и да казват,
защото знам - за тях съм аз най-важната;
те никога не ще ме подведат,
а ще ми кажат кое ще е най-правилно.
Моите невидими приятели
знаят как да стопят сълзите ми.
Моите невидими приятели
винаги ще простят за грешките ми.
И докато живея си със тях
в моята глава непроходима
и аз, като моите приятели,
бавно превръщам се в невидима.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Няма да се уморя да казвам, че пишеш страхотно. (:
-
Много интересно произведение. Разгръщането на основната идея е добро и задълбочено, финалът е рязък и безапелационен. Харесва ми и вниманието, което отделяш на формата на стихотворения си.
-
Благодаря ти, Семи.. за пореден път
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
