Jan 16, 2010, 3:46 PM

Моите невидими приятели

  Poetry » Other
689 0 3

Моите невидими приятели

най-добре разбират самотата ми.

Моите невидими приятели

не нараняват никога душата ми.

 

Те говорят само хубави неща;

не ме обиждат и не спорят с мен.

Плодове на мойта психясала глава,

те ме обичат и ме пазят всеки ден.

С тях говоря си за всичко,

защото знам, че ще ме подкрепят

и, колкото и да е нелогично,

понякога ми казват да мълча.

А аз ги слушам, каквото и да казват,

защото знам - за тях съм аз най-важната;

те никога не ще ме подведат,

а ще ми кажат кое ще е най-правилно.

 

Моите невидими приятели

знаят как да стопят сълзите ми.

Моите невидими приятели

винаги ще простят за грешките ми.

 

И докато живея си със тях

в моята глава непроходима

и аз, като моите приятели,

бавно превръщам се в невидима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма да се уморя да казвам, че пишеш страхотно. (:
  • Много интересно произведение. Разгръщането на основната идея е добро и задълбочено, финалът е рязък и безапелационен. Харесва ми и вниманието, което отделяш на формата на стихотворения си.
  • Благодаря ти, Семи.. за пореден път

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...