16.01.2010 г., 15:46 ч.

Моите невидими приятели 

  Поезия » Друга
537 0 3

Моите невидими приятели

най-добре разбират самотата ми.

Моите невидими приятели

не нараняват никога душата ми.

 

Те говорят само хубави неща;

не ме обиждат и не спорят с мен.

Плодове на мойта психясала глава,

те ме обичат и ме пазят всеки ден.

С тях говоря си за всичко,

защото знам, че ще ме подкрепят

и, колкото и да е нелогично,

понякога ми казват да мълча.

А аз ги слушам, каквото и да казват,

защото знам - за тях съм аз най-важната;

те никога не ще ме подведат,

а ще ми кажат кое ще е най-правилно.

 

Моите невидими приятели

знаят как да стопят сълзите ми.

Моите невидими приятели

винаги ще простят за грешките ми.

 

И докато живея си със тях

в моята глава непроходима

и аз, като моите приятели,

бавно превръщам се в невидима.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Няма да се уморя да казвам, че пишеш страхотно. (:
  • Много интересно произведение. Разгръщането на основната идея е добро и задълбочено, финалът е рязък и безапелационен. Харесва ми и вниманието, което отделяш на формата на стихотворения си.
  • Благодаря ти, Семи.. за пореден път
Предложения
: ??:??