26 ene 2017, 20:17

Може би!

983 1 0

Не разбирам днешните хора,

а търся се измежду тях.

Лицето ми подпухнало от умора,

че толкова много търпях.

 

Търпях на болка и унижения дори,

за да бъдат те добре.

но никой над мен не се смили,

И плувам сама в дълбокото море.

 

Защо толкова злобари има по земята?

Грабейки от нашите души.

И с тази завист прокълната,

променят човешките съдби.

 

Защо вината все е в тези,

които знаят що е да боли?

И оставяйки трайни белези,

невинното сърце да кърви.

 

Може би за всичко има лек,

и той е в правилните хора.

Те са с характер благ и мек,

ще ги познаеш по тяхната умора.

 

И те се борят срещу трудността,

успокой ги, кажи им че са красиви,

защото се прави път на любовта,

а това което е чувство, прави ни щастливи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимету Сладката Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...