Не разбирам днешните хора,
а търся се измежду тях.
Лицето ми подпухнало от умора,
че толкова много търпях.
Търпях на болка и унижения дори,
за да бъдат те добре.
но никой над мен не се смили,
И плувам сама в дълбокото море.
Защо толкова злобари има по земята?
Грабейки от нашите души.
И с тази завист прокълната,
променят човешките съдби. ...