26.01.2017 г., 20:17

Може би!

973 1 0

Не разбирам днешните хора,

а търся се измежду тях.

Лицето ми подпухнало от умора,

че толкова много търпях.

 

Търпях на болка и унижения дори,

за да бъдат те добре.

но никой над мен не се смили,

И плувам сама в дълбокото море.

 

Защо толкова злобари има по земята?

Грабейки от нашите души.

И с тази завист прокълната,

променят човешките съдби.

 

Защо вината все е в тези,

които знаят що е да боли?

И оставяйки трайни белези,

невинното сърце да кърви.

 

Може би за всичко има лек,

и той е в правилните хора.

Те са с характер благ и мек,

ще ги познаеш по тяхната умора.

 

И те се борят срещу трудността,

успокой ги, кажи им че са красиви,

защото се прави път на любовта,

а това което е чувство, прави ни щастливи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимету Сладката Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...