Може да бъде...
не... не са очите ти...
просто е есен... с финеса на влюбване
искрящ в кехлибарено
залезът отблясъци светли
по листите сухи разхвърля и в пролуките
нежност трепти
неуловима...
и не е дъхът ти...
а полъх от вятър гальовно полюшващ
съня на тревите
звънят стъбълцата им крехки
сякаш вълшебните струни на лира
и нежност струи
неуловима...
и не е гласът ти...
а само среднощна въздишка докосваща
сънно тишината... с безметежност
всяко кътче изпълва
и в лунния ирис на мрака смиряваща
нежност сълзи
неуловима...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados
