Може да бъде...
не... не са очите ти...
просто е есен... с финеса на влюбване
искрящ в кехлибарено
залезът отблясъци светли
по листите сухи разхвърля и в пролуките
нежност трепти
неуловима...
и не е дъхът ти...
а полъх от вятър гальовно полюшващ
съня на тревите
звънят стъбълцата им крехки
сякаш вълшебните струни на лира
и нежност струи
неуловима...
и не е гласът ти...
а само среднощна въздишка докосваща
сънно тишината... с безметежност
всяко кътче изпълва
и в лунния ирис на мрака смиряваща
нежност сълзи
неуловима...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
