Sep 24, 2017, 10:11 PM

Може да бъде...

1.7K 7 32

 

 

 

 

              не... не са очите ти...
              просто е есен... с финеса на влюбване
              искрящ в кехлибарено
              залезът отблясъци светли
              по листите сухи разхвърля и в пролуките
              нежност трепти
              неуловима...

              и не е дъхът ти...
              а полъх от вятър гальовно полюшващ
              съня на тревите
              звънят стъбълцата им крехки
              сякаш вълшебните струни на лира
              и нежност струи
              неуловима...

              и не е гласът ти...
              а само среднощна въздишка докосваща
              сънно тишината... с безметежност
              всяко кътче изпълва
              и в лунния ирис на мрака смиряваща
              нежност сълзи
              неуловима...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...