Sep 24, 2017, 10:11 PM

Може да бъде...

1.7K 7 32

 

 

 

 

              не... не са очите ти...
              просто е есен... с финеса на влюбване
              искрящ в кехлибарено
              залезът отблясъци светли
              по листите сухи разхвърля и в пролуките
              нежност трепти
              неуловима...

              и не е дъхът ти...
              а полъх от вятър гальовно полюшващ
              съня на тревите
              звънят стъбълцата им крехки
              сякаш вълшебните струни на лира
              и нежност струи
              неуловима...

              и не е гласът ти...
              а само среднощна въздишка докосваща
              сънно тишината... с безметежност
              всяко кътче изпълва
              и в лунния ирис на мрака смиряваща
              нежност сълзи
              неуловима...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...