14 oct 2020, 0:43

Момиче 

  Poesía » De amor
309 0 3

Връщам се при моето момиче.
Когато слънцето пречупи си лъчите.
Проклети хора, пак и пак, ще питат
какво съм търсил дълго във мъглите.

 

 

Денят расте, душата намалява. 
Годините целуват ни очите.
Светът е плосък а луната празна,
когато аз, далече съм от моето момиче.

 

© Орлин Будинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??