led9 (Орлин Будинов)
24 2
Oct 14, 2020, 12:43 AM

Момиче 

  Poetry » Love
255 0 3

Връщам се при моето момиче.
Когато слънцето пречупи си лъчите.
Проклети хора, пак и пак, ще питат
какво съм търсил дълго във мъглите.

 

 

Денят расте, душата намалява. 
Годините целуват ни очите.
Светът е плосък а луната празна,
когато аз, далече съм от моето момиче.

 

© Орлин Будинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??