led9 (Орлин Будинов)
23 2
Oct 14, 2020, 12:43 AM

Момиче 

  Poetry » Love
399 0 3
Връщам се при моето момиче.
Когато слънцето пречупи си лъчите.
Проклети хора, пак и пак, ще питат
какво съм търсил дълго във мъглите.
Денят расте, душата намалява.
Годините целуват ни очите.
Светът е плосък а луната празна,
когато аз, далече съм от моето момиче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Орлин Будинов All rights reserved.

Random works
: ??:??