led9 (Орлин Будинов)
23 2
14.10.2020 г., 0:43 ч.

Момиче 

  Поезия » Любовна
311 0 3

Връщам се при моето момиче.
Когато слънцето пречупи си лъчите.
Проклети хора, пак и пак, ще питат
какво съм търсил дълго във мъглите.

 

 

Денят расте, душата намалява. 
Годините целуват ни очите.
Светът е плосък а луната празна,
когато аз, далече съм от моето момиче.

 

© Орлин Будинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??