14 окт. 2020 г., 00:43

Момиче 

  Поэзия » Любовная
308 0 3

Връщам се при моето момиче.
Когато слънцето пречупи си лъчите.
Проклети хора, пак и пак, ще питат
какво съм търсил дълго във мъглите.

 

 

Денят расте, душата намалява. 
Годините целуват ни очите.
Светът е плосък а луната празна,
когато аз, далече съм от моето момиче.

 

© Орлин Будинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??