Море от есен

17 oct 2021, 9:54

Poesía

230 0 4

Денят е още тих, едва събуден

и капки по листата си блестят,

денят се ражда в есенното чудо

на този малък, но прекрасен свят.

Не виждам изгрев, слънцето е скрито

зад сивата загадъчна мъгла,

а лятото далече е, не питам

и казва есен: Влез, при мен ела.

Пристъпвам между цветно и дъждовно

с привкус на очароваща тъга,

ухае ми на есенна съдбовност

в море от багри, махам от брега.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.