Денят е още тих, едва събуден
и капки по листата си блестят,
денят се ражда в есенното чудо
на този малък, но прекрасен свят.
Не виждам изгрев, слънцето е скрито
зад сивата загадъчна мъгла,
а лятото далече е, не питам
и казва есен: Влез, при мен ела.
Пристъпвам между цветно и дъждовно
с привкус на очароваща тъга,
ухае ми на есенна съдбовност
в море от багри, махам от брега.
© Милена Френкева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
