Море от есен
Денят е още тих, едва събуден
и капки по листата си блестят,
денят се ражда в есенното чудо
на този малък, но прекрасен свят.
Не виждам изгрев, слънцето е скрито
зад сивата загадъчна мъгла,
а лятото далече е, не питам
и казва есен: Влез, при мен ела.
Пристъпвам между цветно и дъждовно
с привкус на очароваща тъга,
ухае ми на есенна съдбовност
в море от багри, махам от брега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
