laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
10 sept 2017, 23:39

Морето 

  Poesía » Otra
2643 23 20

И се разлива синьото пред мен...

Морето смъква тънката си риза,

със поглед, ненадейно променен,

по стълби от рапани бавно слиза

 

в дълбокото, в самата ми душа

и засиявам в синьо просветление.

Със шепота на чайки се теша,

препълнена със нежност и смирение. 

 

Морето ми напомня, че съм миг,

прашинка върху скута на Земята,

самотна лодка, неочакван вик,

понесен от внезапен топъл вятър.

 

А водорасли в люлка от сатен

старателно, грижливо ме завиват

и се разлива синьото над мен,

докато спя на дъното щастлива.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??