laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
10.09.2017 г., 23:39 ч.

Морето 

  Поезия » Друга
3061 23 20

И се разлива синьото пред мен...

Морето смъква тънката си риза,

със поглед, ненадейно променен,

по стълби от рапани бавно слиза

 

в дълбокото, в самата ми душа

и засиявам в синьо просветление.

Със шепота на чайки се теша,

препълнена със нежност и смирение. 

 

Морето ми напомня, че съм миг,

прашинка върху скута на Земята,

самотна лодка, неочакван вик,

понесен от внезапен топъл вятър.

 

А водорасли в люлка от сатен

старателно, грижливо ме завиват

и се разлива синьото над мен,

докато спя на дъното щастлива.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??