laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Sep 10, 2017, 11:39 PM

Морето 

  Poetry » Other
3062 23 20

И се разлива синьото пред мен...

Морето смъква тънката си риза,

със поглед, ненадейно променен,

по стълби от рапани бавно слиза

 

в дълбокото, в самата ми душа

и засиявам в синьо просветление.

Със шепота на чайки се теша,

препълнена със нежност и смирение. 

 

Морето ми напомня, че съм миг,

прашинка върху скута на Земята,

самотна лодка, неочакван вик,

понесен от внезапен топъл вятър.

 

А водорасли в люлка от сатен

старателно, грижливо ме завиват

и се разлива синьото над мен,

докато спя на дъното щастлива.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??