20 jun 2017, 11:55

Морето зове

  Poesía » Otra
1.1K 8 27

 

 

Обходих всички морски брегове.
Гостувах на вълните и на бриза.
Проникнах в тайните им светове,
в които само със любов се влиза.

Гадаех на делфините езика.
Разбрах, че те са по-добри от мен.
А чайките ме будеха със писък
и гледах как се ражда всеки ден.

Загребвах от водата нежна мощ,
а от прибоя си откраднах сила.
Със Вятъра се любех в бурна нощ –
бе страшно, но и приказно красиво...

Пребродих всички морски брегове –
почувствах се по-щедра,  по-богата.
И чувам как Морето ме зове –
при  него да се връщам всяко лято.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно стихотворение
    Финалните строфи са "един път"!

    Браво, Елица!
  • Винаги си добре дошъл, Хари .
  • Добър стих,това го решава времето!Много хубаво за мен и докосващо!
  • Приятели, стремя се да публикувам тук стихове, които да се вместват сред добрите в сайта. Но вкусовете са различни и е естествено не всички да ги харесат.
    Не се притеснявайте да бъдете искрени. Оценявам това повече от всякакви хвалебствия.
    Благодаря на всички!
  • Точно това направих! Изразих мнение от собствената си камбанария!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...