Jun 20, 2017, 11:55 AM

Морето зове

  Poetry » Other
1.1K 8 27

 

 

Обходих всички морски брегове.
Гостувах на вълните и на бриза.
Проникнах в тайните им светове,
в които само със любов се влиза.

Гадаех на делфините езика.
Разбрах, че те са по-добри от мен.
А чайките ме будеха със писък
и гледах как се ражда всеки ден.

Загребвах от водата нежна мощ,
а от прибоя си откраднах сила.
Със Вятъра се любех в бурна нощ –
бе страшно, но и приказно красиво...

Пребродих всички морски брегове –
почувствах се по-щедра,  по-богата.
И чувам как Морето ме зове –
при  него да се връщам всяко лято.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно стихотворение
    Финалните строфи са "един път"!

    Браво, Елица!
  • Винаги си добре дошъл, Хари .
  • Добър стих,това го решава времето!Много хубаво за мен и докосващо!
  • Приятели, стремя се да публикувам тук стихове, които да се вместват сред добрите в сайта. Но вкусовете са различни и е естествено не всички да ги харесат.
    Не се притеснявайте да бъдете искрени. Оценявам това повече от всякакви хвалебствия.
    Благодаря на всички!
  • Точно това направих! Изразих мнение от собствената си камбанария!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...