Jun 20, 2017, 11:55 AM

Морето зове

  Poetry » Other
1.1K 8 27

 

 

Обходих всички морски брегове.
Гостувах на вълните и на бриза.
Проникнах в тайните им светове,
в които само със любов се влиза.

Гадаех на делфините езика.
Разбрах, че те са по-добри от мен.
А чайките ме будеха със писък
и гледах как се ражда всеки ден.

Загребвах от водата нежна мощ,
а от прибоя си откраднах сила.
Със Вятъра се любех в бурна нощ –
бе страшно, но и приказно красиво...

Пребродих всички морски брегове –
почувствах се по-щедра,  по-богата.
И чувам как Морето ме зове –
при  него да се връщам всяко лято.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно стихотворение
    Финалните строфи са "един път"!

    Браво, Елица!
  • Винаги си добре дошъл, Хари .
  • Добър стих,това го решава времето!Много хубаво за мен и докосващо!
  • Приятели, стремя се да публикувам тук стихове, които да се вместват сред добрите в сайта. Но вкусовете са различни и е естествено не всички да ги харесат.
    Не се притеснявайте да бъдете искрени. Оценявам това повече от всякакви хвалебствия.
    Благодаря на всички!
  • Точно това направих! Изразих мнение от собствената си камбанария!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...