20.06.2017 г., 11:55

Морето зове

1.1K 8 27

 

 

Обходих всички морски брегове.
Гостувах на вълните и на бриза.
Проникнах в тайните им светове,
в които само със любов се влиза.

Гадаех на делфините езика.
Разбрах, че те са по-добри от мен.
А чайките ме будеха със писък
и гледах как се ражда всеки ден.

Загребвах от водата нежна мощ,
а от прибоя си откраднах сила.
Със Вятъра се любех в бурна нощ –
бе страшно, но и приказно красиво...

Пребродих всички морски брегове –
почувствах се по-щедра,  по-богата.
И чувам как Морето ме зове –
при  него да се връщам всяко лято.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно стихотворение
    Финалните строфи са "един път"!

    Браво, Елица!
  • Винаги си добре дошъл, Хари .
  • Добър стих,това го решава времето!Много хубаво за мен и докосващо!
  • Приятели, стремя се да публикувам тук стихове, които да се вместват сред добрите в сайта. Но вкусовете са различни и е естествено не всички да ги харесат.
    Не се притеснявайте да бъдете искрени. Оценявам това повече от всякакви хвалебствия.
    Благодаря на всички!
  • Точно това направих! Изразих мнение от собствената си камбанария!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...