Моряк ти беше
на кораба стар
и плаваше в морето
без страх и морски загар.
Всеки те хвалеше
в прегръдки водни живя
безстрашен като тебе няма
кръстоса света.
В каютата стихове писа
за всички цял екипаж
пишеше когато сме на вахта
пътувахме с кураж.
Котва ще хвърлим
някъде там
и морска сирена
при тебе ще дойде аз знам.
И отдалече
моряк ще блести
към къщи пътувам
моряко това са мечти.
17.07.2012 год
© Кармен николова Todos los derechos reservados