15.04.2015 г., 20:52  

Морският Вълк

847 0 0

Моряк ти беше

на кораба стар

и плаваше в морето

без страх и морски загар.

 

Всеки те хвалеше

в прегръдки водни живя

безстрашен като тебе няма

кръстоса света.

 

В каютата стихове писа

за всички цял екипаж

пишеше когато сме на вахта

пътувахме с кураж.

 

Котва ще хвърлим

някъде там

и морска сирена

при тебе ще дойде аз знам.

 

И отдалече

моряк ще блести

към къщи пътувам

моряко това са мечти.

 

 17.07.2012 год

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кармен николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...