15 апр. 2015 г., 20:52  

Морският Вълк

853 0 0

Моряк ти беше

на кораба стар

и плаваше в морето

без страх и морски загар.

 

Всеки те хвалеше

в прегръдки водни живя

безстрашен като тебе няма

кръстоса света.

 

В каютата стихове писа

за всички цял екипаж

пишеше когато сме на вахта

пътувахме с кураж.

 

Котва ще хвърлим

някъде там

и морска сирена

при тебе ще дойде аз знам.

 

И отдалече

моряк ще блести

към къщи пътувам

моряко това са мечти.

 

 17.07.2012 год

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кармен николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....