Apr 15, 2015, 8:52 PM  

Морският Вълк

850 0 0

Моряк ти беше

на кораба стар

и плаваше в морето

без страх и морски загар.

 

Всеки те хвалеше

в прегръдки водни живя

безстрашен като тебе няма

кръстоса света.

 

В каютата стихове писа

за всички цял екипаж

пишеше когато сме на вахта

пътувахме с кураж.

 

Котва ще хвърлим

някъде там

и морска сирена

при тебе ще дойде аз знам.

 

И отдалече

моряк ще блести

към къщи пътувам

моряко това са мечти.

 

 17.07.2012 год

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кармен николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...