Apr 15, 2015, 8:52 PM  

Морският Вълк

851 0 0

Моряк ти беше

на кораба стар

и плаваше в морето

без страх и морски загар.

 

Всеки те хвалеше

в прегръдки водни живя

безстрашен като тебе няма

кръстоса света.

 

В каютата стихове писа

за всички цял екипаж

пишеше когато сме на вахта

пътувахме с кураж.

 

Котва ще хвърлим

някъде там

и морска сирена

при тебе ще дойде аз знам.

 

И отдалече

моряк ще блести

към къщи пътувам

моряко това са мечти.

 

 17.07.2012 год

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кармен николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....