Apr 15, 2015, 8:52 PM  

Морският Вълк

855 0 0

Моряк ти беше

на кораба стар

и плаваше в морето

без страх и морски загар.

 

Всеки те хвалеше

в прегръдки водни живя

безстрашен като тебе няма

кръстоса света.

 

В каютата стихове писа

за всички цял екипаж

пишеше когато сме на вахта

пътувахме с кураж.

 

Котва ще хвърлим

някъде там

и морска сирена

при тебе ще дойде аз знам.

 

И отдалече

моряк ще блести

към къщи пътувам

моряко това са мечти.

 

 17.07.2012 год

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кармен николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...