27 nov 2022, 20:46

Мощта на светлината

  Poesía
1.1K 6 10

Когато хоризонтът е надвесен
тъй ниско, ми напомня гилотина.
От билото висят като обесени
смразяващи предвестници на зима.

Мъгла се стеле, облаци се гонят,
от жаден поглед крият синевата,
разтварят паст, чудовищно огромна,
до капка да погълнат светлината.

Изчезват сред тъмите им онези
примамливи и чисти хоризонти,
които, даже слънце да залезе,
зоват напред и мъката прогонват.

Но лъч пробива златен пелената
и облак, и мъгла за миг превръща
на ореол за слънчевото злато,
което над земята се завръща-

И истина, дошла от вечността
шепти - зад мрак, сияние се крие,
а светлината затова е светлина,
че може всеки облак да пробие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...