27 nov 2022, 20:46

Мощта на светлината 

  Poesía
665 6 10

Когато хоризонтът е надвесен
тъй ниско, ми напомня гилотина.
От билото висят като обесени
смразяващи предвестници на зима.

Мъгла се стеле, облаци се гонят,
от жаден поглед крият синевата,
разтварят паст, чудовищно огромна,
до капка да погълнат светлината.

Изчезват сред тъмите им онези
примамливи и чисти хоризонти,
които, даже слънце да залезе,
зоват напред и мъката прогонват.

Но лъч пробива златен пелената
и облак, и мъгла за миг превръща
на ореол за слънчевото злато,
което над земята се завръща-

И истина, дошла от вечността
шепти - зад мрак, сияние се крие,
а светлината затова е светлина,
че може всеки облак да пробие.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??