Nov 27, 2022, 8:46 PM

Мощта на светлината

  Poetry
1.1K 6 10

Когато хоризонтът е надвесен
тъй ниско, ми напомня гилотина.
От билото висят като обесени
смразяващи предвестници на зима.

Мъгла се стеле, облаци се гонят,
от жаден поглед крият синевата,
разтварят паст, чудовищно огромна,
до капка да погълнат светлината.

Изчезват сред тъмите им онези
примамливи и чисти хоризонти,
които, даже слънце да залезе,
зоват напред и мъката прогонват.

Но лъч пробива златен пелената
и облак, и мъгла за миг превръща
на ореол за слънчевото злато,
което над земята се завръща-

И истина, дошла от вечността
шепти - зад мрак, сияние се крие,
а светлината затова е светлина,
че може всеки облак да пробие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...