27 нояб. 2022 г., 20:46

Мощта на светлината

1.1K 6 10

Когато хоризонтът е надвесен
тъй ниско, ми напомня гилотина.
От билото висят като обесени
смразяващи предвестници на зима.

Мъгла се стеле, облаци се гонят,
от жаден поглед крият синевата,
разтварят паст, чудовищно огромна,
до капка да погълнат светлината.

Изчезват сред тъмите им онези
примамливи и чисти хоризонти,
които, даже слънце да залезе,
зоват напред и мъката прогонват.

Но лъч пробива златен пелената
и облак, и мъгла за миг превръща
на ореол за слънчевото злато,
което над земята се завръща-

И истина, дошла от вечността
шепти - зад мрак, сияние се крие,
а светлината затова е светлина,
че може всеки облак да пробие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...